Селма Лагерльоф

Цялото си детство тя прекарва в живописния Вермланд – област в централна Швеция. Още в ранна възраст бедите застигат малката Селма – едва тригодишна, тя се разболява от детски паралич и цяла година е парализирана от болестта. Нейните баба и леля се грижат всеотдайно за нея и за да опознае малкото момиченце света, двете ѝ разказват множество истории, легенди и приказки. За беда скоро бабата умира и смъртта ѝ оставя дълбока травма в петгодишното дете. Години по-късно писателката ще опише своето изживяване в „Святата нощ“. Две години по-късно, вече на седем, Селма прочита романа „Оцеола“ на Майн Рид и е толкова вдъхновена, че решава да стане писателка. След продължително лечение в болница, тя вече може да се движи. Типично за онова време, началното си образование децата в семейството получават у дома на френски и английски език.

Но детската мечта за писателска кариера е пресечена – семейството едва свързва двата края и има нужда от пари. През 1882 г. Селма завършва Кралската висша академия за подготовка на жени в Стокхолм и работи като учителка в продължение на 10 години. В този период пише първите глави на „Сага за Йоста Берлинг“, с които участва в литературен конкурс на списание „Idun“. Незавършената творба е изпълнена с романтика в духа на вълшебните приказки. Този стил Селма ще запази и развива през целия си творчески път. Печели първа награда и сключва договор за издаване на цялата книга.

С хонорара от романа и наградата, младата писателка може да си позволи да пътува и пътешествията ѝ се превръщат в основно вдъхновение за следващите ѝ творби. Със своята приятелка, Софи Елкан, тя посещава Италия, а после Палестина и Египет.

През 1904 г. писателката публикува сборник с кратки творби „Легенди за Христа (Kristuslegender)“. Колекцията съдържа 11 истории за човечност, любов и състрадание, в които поетично са пресъздадени някои легенди за Исус Христос. Въпреки библейския си дух, творбите съдържат по-скоро общочовешки послания, отколкото християнски. За пръв път на български език сборникът е публикуван през 1928 г. от издателство АД „Хемусъ“, София като книжка 54 от поредицата „Универсална Библиотека Хемусъ“. Съвременни преводи на сборника под същото име са издадени през 1992 г. в превод от шведски на Б. Хофман и през 1997 г. в превод (вероятно от руски) на Данушка Матова.

През 1902 г. по молба от Нациионалната Асоциация на Учителите Селма Лагерльоф пише „географска книга“ за децата. Вдъхновена от произведенията на Ръдиард Киплинг, тя създава „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция (Nils Holgerssons underbara resa genom Sverige)“ (1906 – 1907) – вълшебен роман за момче от най-южната част на Швеция, което се смалява колкото палец и обикаля страната на гърба на една гъска. Писателката умело включва исторически и географски факти за шведските провинции в разказа за вълшебните приключения на четиринайсет годишния малчуган. Книгата добива изключителна популярност и е преведена на повече от 30 езика. За първи път на български език излиза през 1912 г. под името „Чудесното пѫтуване на малкия Нилсь Холгерсонь съ дивите гѫски“ в превод на А.Г.В., изд. От Печатница Св.София.

През 1909 г., след неколкократни номинации, Селма Лагерльоф получава Нобелова награда „за нейния благороден идеализъм и богато въображение, пропито с духовност, характерно за цялото ѝ творчество“. Между другото тя е първата жена в света, отличена с Нобелова награда за литература. През 1914 г. именитата писателка става и първата жена, избрана за член на Шведската кралска академия. Когато през 1940 г. Ялмар Гулберг наследява нейния пост, в речта си казва за нея:

„тя е кралицата на нашата литература, най-известната шведска жена в света след Света Бригита.“

С наближаването на Втората световна война Селма Лагерльоф помага на немски интелектуалци и творци да се спасят от нациските погроми и успява да уреди шведска виза за поетесата Нели Закс, бъдеща Нобелова лауреатка, и я спасява от лагера на смъртта.

По време на съветската (днешна Русия) агресия във Финландия, Селма Лагерльоф дарява своя златен нобелов медал за набиране на средства в помощ на Финландия. Все пак шведското правителството успява да набере нужния фонд и ѝ връща медала. В разгара на усилията си да осигури помощ за пострадалите от войната финландци, Селма Лагерльоф получава удар и на 16 март 1940 г. умира в родния си дом в имението Морбака.