Луис Карол (псевдоним на Charles Lutwidge Dodgson, 1832 -1898 г.) е син на енорийски свещеник. Още в ранна възраст момчето показва впечатляващ талант и интерес към математиката.
Заради неустоимото му желание да учи и безспорната му дарба, през 1846 г. родителите му го изпращат в Rugby School, а после постъпва в бащиния колеж в Оксфорд – Christ Church.
През 1855 г. е назначен там за помощник-библиотекар и скоро след това започва да води лекции по математика в колежа. Карол изключително цени преподавателската си дейност, но се увлича и по фотография, театър и литература – често публикува хумористична поезия и проза. През 1861 г. получава духовен сан, но няма желание да се посвети на религията или да напусне Оксфорд.
Сприятелява се с четирите деца на своя декан (Henry George Liddell) и често ги извежда на разходки или им разказва истории.
През 1864 г. пише и илюстрира „Приключенията на Алиса под земята“ като коледен подарък за Alice Liddell (Алис Лидъл). Година по-късно излиза разширена версия на произведението с илюстрации на John Tenniel под името „Adventures in Wonderland (Приключенията на Алиса в страната на чудесата)“. През 1871 г. излиза от печат и „Through the Looking Glass, and What Alice found There (Алиса в огледалния свят)“.
През 1876 г. Карол публикува още една значителна „нонсенс“ творба – поемата „The Hunting of the Snark (Ловът на Акулата)“.
Увлечението на писателя по нонсенс и фантастичното личат и в неговите студии в областта на логиката. Автор е на многобройни игри и сборници по математика. Неговата последна творба, привидно създадена за млади читатели, са двата тома на „Sylvie and Bruno“ (1889, 1893) – („Силви и Бруно“, превод Роза Григорова, изд. Делакорт, 2009г.), базирана на приказки и фрагменти, писани през предишните двайсет години.
Приносът на Карол към детската литература и литературната приказка е безмерен. Книгите му за Алиса разкрепостяват приказния жанр от морализъм, като подтикват младите читатели да разсъждават самостоятелно, без да приемат за даденост нормите на възрастните.
Първата публикация на „Bruno’s Revenge (Отмъщението на Бруно)“ се появява в Judy’s Magazine (1867 г.). Двайсет години по-късно авторът я включва в последната си творба „Силви и Бруно“. За съжаление там е така редактирана, че значителна част от игривата ирония на първия вариант е заличена.
Ранната версията на „Отмъщението на Бруно“ разкрива Карол като блестящ писател експериментатор в приказния жанр. Тук предлагаме именно първата версия на приказката.
КРЕДИТ: Статията е съставена по материяли от „Victorian Fairy Tales“ – 1987, Routledge и WikipediA;
