Константин Величков

1855 – 1907
България

Константин Величков Петков е български политик, писател, преводач и художник, един от инициаторите за създаването на Държавното рисувално училище в София.

Той е роден в Пазарджик на 1 януари 1855 година в занаятчийско семейство. Баща му Величко Петков-Кюркчията, е един от видните градски първенци, майка му Мариола хаджи Стоянова е касиер в местното ученолюбиво дружество. Образование получава в родния си град и във Френския лицей „Галатасарай“ в Цариград. След това е учител по български и френски език, история и география в Пазарджик (1874 – 1876), председател е на читалище „Виделина“ в града. Той е член на революционния комитет и участва в подготовката на Априлското въстание през 1876 година. Арестуван и осъден на смърт, той е освободен след намесата на европейската комисия, разследваща насилието при потушаване на въстанието.

Учи живопис в Академията за изящни изкуства във Флоренция и рисува серия от пейзажи и фигурални композиции.

Флорентинец 1888, Негърчето 1888 – Картини на Константин Величков

В Пловдив Величков развива усилена литературна дейност: пише драми, повести и разкази, статии, стихове и др. По негова инициатива с Иван Вазов съставят двутомна „Българска христоматия“ (1884), която за пръв път запознава читателите с редица от шедьоврите на европейските литератури; голяма част от преводите е дело на Величков. Съставя две христоматии за началните и горните класове, които излизат през 1890 в Солун. Подготвя курс по всеобща история на литературата, отпечатан по-късно в Пазарджик.

Редовно сътрудничи на литературните списания „Мисъл“, „Български преглед“ и др. Основава сп. „Ученическа беседа“, издава и редактира сп. „Летописи“.

Обществената дейност на Константин Величков още от младежки години е свързана с културата и литературата. Владее френски, италиански и руски език и развива активна преводаческа дейност, воден от благородната идея да се разшири кръгозора на българските читатели. Едва 17-годишен, той превежда заедно с Г. Николов драмата на Виктор Юго „Лукреция Борджия“ и превежда творби на Софокъл, Теокрит, Хораций, Франческо Петрарка, Данте Алегиери, Торквато Тасо, Джозуе Кардучи, Лоренцо Стекети, Уилям Шекспир, Молиер, Хайнрих Хайне, Александър Пушкин, Николай Некрасов, Николай Язиков и др. Личност с европейска ерудираност, Величков е по възрожденски неуморен ентусиаст в работата си за издигане на културното равнище на своите съотечественици.

Величков обогатява художествено българския език благодарение най-вече на преводите си. Цялата поезията на Величков е омекотена от благородната идея за извисяване и усъвършенствуване на човешката личност и този мотив е характерен и за жизнерадостните му стихотворения за деца.