Константин Петканов

1891 – 1952
България

Константин Петканов е е български писател-реалист, класик на българската литература, автор на няколко романа и много разкази за деца.

Той е роден през 1891 в село Каваклия, Лозенградско в семейството на свещеник. Завършва българската мъжка гимназия „Петър Берон“ в Одрин и славянска филология в Софийския университет. Участва в Първата световна война и след края ѝ Константин Петканов учителства в Созопол, а през 1921 се премества в Бургас. Там е председател е на музикалното дружество „Родни звуци“ и библиотекар в Общинската библиотека.

От 1930 се преселва в София. През 30-те на XX век сътрудничи на списанията „Златорог“, „Завет“, „Философски преглед“ и детското вестниче „Славейче“. През 1942 е поставена танцовата драма „Нестинарка“ на Марин Големинов по едноименния разказ на Константин Петканов.

Произведения за деца: „Овчар юнак“ (роман за деца, 1933) „Слънчева роса“ (разкази за деца, 1938), „Лъжите на Ивана“ (детски разкази, 1940), „Кръстът Господен“ (1943). Редактор е на списанията „Тракия“, „Балкански преглед“ (от 1946).

След Деветосептемврийския преврат става Директор на културата в Министерството на информацията (1944 – 1947).

През 1945 Константин Петканов става академик на Българската академия на науките. Той е и член на Съюза на българските писатели. Умира през 1952г.

Статията е изготвена по Wikipedia. Повече информация за писателя от literaturensviat.com и „Речник на българската литература“

Произведения

prikazki.eu