Константин Петканов

1891 – 1952
България

Константин Петканов е е български писател-реалист, класик на българската литература, автор на няколко романа и много разкази за деца.

Той е роден през 1891 в село Каваклия, Лозенградско в семейството на свещеник. Завършва българската мъжка гимназия „Петър Берон“ в Одрин и славянска филология в Софийския университет. Участва в Първата световна война и след края ѝ Константин Петканов учителства в Созопол, а през 1921 се премества в Бургас. Там е председател е на музикалното дружество Родни звуци и библиотекар в Общинската библиотека.

От 1930 се преселва в София. През 30-те на XX век сътрудничи на списанията Златорог, Завет, Философски преглед и детското вестниче Славейче. През 1942 е поставена танцовата драма Нестинарка на Марин Големинов по едноименния разказ на Константин Петканов.

Произведения за деца: Овчар юнак (роман за деца, 1933) Слънчева роса (разкази за деца, 1938), Лъжите на Ивана (детски разкази, 1940), Кръстът Господен (1943). Редактор е на списанията Тракия, Балкански преглед (от 1946).

След Деветосептемврийския преврат става Директор на културата в Министерството на информацията (1944 – 1947).

През 1945 Константин Петканов става академик на Българската академия на науките. Той е и член на Съюза на българските писатели. Умира през 1952г.

Статията е изготвена по Wikipedia. Повече информация за писателя от literaturensviat.com и Речник на българската литература

Произведения