Иван Вазов

1850 – 1921
България

ИВАН ВАЗОВ е български поет, писател, драматург, учен и активен политически деец на Народната партия. Владее гръцки, турски, румънски, руски, френски и немски езици.

Роден е в семейство на средно заможен търговец от Сопот и завършва местното взаимно и класно училище, после Калоферското училище и учи в Пловдивската гимназия, където пропада на годишния си изпит по турски език и се прибира в родния град. Там майката на поета Съба Вазова насърчава литературната дейност на любимото от десетте си деца Иван. Момчето упорито пише стихове, дори и по търговските тефтери на баща си. Разгневен, той хока сина си:

„Тия дивотии, гдето ги пишеш, ще те нахранят ли?“.

До края на руско-турската война Иван Вазов работи като учител, преводач, секретар и писар.

След Освобождението Вазов се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия, и се включва в политическия живот като член от Народната партия. Престоят в Пловдив е много плодовит за неговата поетичната и литературна дейност като писател, редактор, издател и съставител на прочутата Българска христоматия (съавтор с Константин Величков). Тук създава и единствената си детска стихосбирка „Стихотворения за малки деца“. През 1886 след неуспешния преврат на ген. Вл.Вазов (брат на Ив.Вазов) и подстрекаван от руски военни в България, поради политическата си проруска дейност Вазов емигрира в Одеса. Там пише най-прочутата си творба – „Под игото“.

През 1889 г. Иван Вазов се връща в България и се установява в София като отново се включва в политическия живот като депутат, а по-късно и министър на народното просвещение в правителство на Народната партия. През същата година се жени за Атина Болярска, която е интелектуалка от стар русенски род, възпитаничка на лицей за благородни девици в Киев, владее руски и френски, пише стихове, пее, рисува, танцува. Проникната от старите патриархални нрави майка на поета не може да приеме модерната млада жена. Започва в началото тиха, а сетне и шумна война между майката на поета и Атина за дребни на пръв поглед неща. Един ден баба Съба гони младата съпруга с думите: „Булка, няма вече място в тая къща за тебе. Иди си при своите!”

Вазов приема решението на майка си и изоставя съпругата си, но не успява да се разведе. По късно, вече 50-на годишен среща голямата си любов – 28 годишната поетеса Евгения Марс (Евгения/ Невенка Елмазова), съпруга на първия дипломиран зъболекар в България д-р Михаил Елмазов и майка на две деца. Тяхната връзка продължава до смъртта на поета. Двамата си помага в творческата дейност и пишат активно. Евгения Марс намира сродна литературна душа. До каква физическа степен – не е ясно.

През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов – любимия поет на българския народ. Само година по-късно той неочаквано умира от сърдечен удар в дома си. Гео Милев в своето прощално слово обобщава значението на Вазовите творби за нас:

Иван Вазов …. създаде българската литература, създаде българския език, като го направи тъй пластичен, щото да може изрази всичките мисли и трептения на човешката душа. Нему следователно българският народ дължи всички онези културни блага, които можа досега да създаде. Нему България дължи своята култура….
– Гео Милев, 22.09.1921

Александър Стамболийски прокарва специален закон за създаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото имущество на писателя са национализирани.

КРЕДИТ: Петър Морозов (1880 – 1951), Портрет на Иван Вазов