Гео Милев

1895 – 1925
България

Детските произведения на много класически писатели и поети на България са позабравени или остават някак встрани от цялостното им творчество. Подобна съдба имат и стиховете за деца на Гео Милев. Те не надхвърлят двадесетина оригинални творби и още толкова преводи, но привличат интереса на малките читатели и печелят тяхната любов.

През 1912 г. Гео Милев отива да следва в Лайпциг. Там е силно впечатлен от извънредно богатата литература за деца и особено за деца от предучилищна и начална училищна възраст. В писмо до баща си той споделя:

… Там детската литература е богата, дори необемлена и неизчерпаема. Няколко десетки издателски фирми се надпреварват в произвеждането на такива книжки за деца, каквито могат да се наброят с хиляди.

Гео Милев

Гео Милев препоръчва на баща си, книжар в Стара Загора, да се заеме с издаването на албумчета с картинки и стихове за най-малките по подобие на излизащите в Германия детски книжки. Той излага подробно възможностите за това, подбира и препоръчва илюстрации от известни немски издателства, сам пише или пригажда текстове към тях.

Бащата на поета, Мильо Касабов възприема идеята и в края на 1913 г. в цялата страна се разпространява една необичайно пъстра малка книжка ПРИ ЖИВОТНИТЕ, Албум No1, библиотека Детски живот. Това е началото на творбите за деца на Гео Милев. Успехът на първото албумче води до издаването на второ. По-късно поетът сътрудничи на списание „Детска радост“, където публикува свои стихове и преводи от руски, немски и английски. Писането за деца според него: „Не е лесна работа, дори много по-трудно е, отколкото да пишеш за възрастни.“ В края на живота си Гео Милев замисля да създаде детско списание и кани Ангел Каралийчев за редактор, но бруталното убийство спира творческия му устрем.

Основният стремеж на Гео Милев е да създаде вкус към хубавото, усет към красивото от най-ранна възраст, защото вярва, че ако това се пропусне в детската възраст не може да се навакса никога. Работата за създаване на естетика в малките българчета става една от първите му амбиции. Като излага подробно характера и задачите на библиотеката, която се готвят с баща си да издават, той подчертава:

“Издателство Детска радост си поставя за задача не само да дава интересно и занимателно четиво за децата, а тоже да работи и за изработването на естетичния вкус в поколението още от началната ученишка скамейка, работа, на която – нека го признаем – до днес не се е обръщало никакво внимание не само в основното училище, а тоже и в горните класове на гимназията дори, вследствие на което – твърдим с положителност – по-голямата част от нашето общество, излязло из училищната сграда, не може да прочете правилно един прост стих, не притежавайки абсолютно никакви понятия от стихотворен размер, ритъм, стъпки, цезура и пр.”

Гео Милев

Тези думи са писани преди 100 години и повече, но дали проблемите, за които се говори са били проблеми за българските деца само преди 100 години. Защо ли четем в минало време, а мислим в сегашно…

КРЕДИТ: По материали от „Гео Милев. Пътят му към творчеството за деца“, автор Николай Янакиев